През изминалата седмица на четенето учениците в ПГ по компютърно програмиране и иновации разкриха една различна своя страна. Те показаха, че технологиите никога няма да изместят книгата в нейното материално измерение – или иначе казано „мишката няма да изяде книгата”. Възпитаниците на гимназията демонстрираха афинитет не само към модерната тийнлитература, но и изненадоха със завиден интерес към художествени текстове с дълбок философски потенциал, като смело заявиха себе си не просто като „консуматори” на този тип четива, но и проникновени интерпретатори. Трудно бих могла да кажа кое есе или презентация ме впечатли най-много: всеки текст носи специфичния отпечатък на своя автор, неговата индивидуалност и усещане за света. Затова и реших, че не мога да обявя победител, защото в литературата няма победители и победени – всеки текст е малка вселена от емоции, чувства, опит за съпреживяване на даден сюжет. А каква по-добра победа от това? Всяка книга е път напред в израстването ни като Човеци.
Освен есетата, които писаха, в седмицата на четенето учениците влязоха и в ролята на режисьори. Усетиха какво означава да бъдеш креативен и да работиш в екип. Отново доказаха, че освен всичко друго притежават и много въображение и творчески хъс. Историите, които сътвориха, бяха в широк диапазон – провокираха размисли за бъдещето на човечеството, разсмиваха аудиторията с непринуден детски хумор, пресъздаващи забавни анимационни сюжети или пък пародирайки познати култови сериали. Но общото между всички тях беше, че бяха сътворени с много усмивки и добро настроение, защото творческият процес винаги включва в себе си и игровия момент.
За финал ще си позволя да публикувам едно от есетата (с уговорката, че всяко едно е достойно да бъде представено), които създадоха учениците.
Моят любим литературен герой е едно момиче, за което няколко кибритени клечки се оказват всичко. Те ѝ дават едно по-красиво ново начало. Благодарение на тези няколко кибритени клечки, тя се осмелява да мечтае. Моят любим литературен герой се нарича „Малката кибритопродавачка”.
Защо това малко и премръзнало момиченце се превърна в моя любим литературен герой? Защото тя е едно незабележимо момиче, със стара престилка, руса коса и множество кибритени клечки, треперещо, свито до стената и опитващо се да се стопли. Тя има множество външни недостатъци и не е красива като повечето приказни герои, но тя е различна. Много по-различна от всички други герои, които познавам, но именно тези недостатъци, които има я правят толкова уникална. Но все пак да не забравяме, че тук важното не е външността, а нейната вътрешна красота. За мен много важно качество е силата и външните недостатъци, символизиращи всъщност колко е силна. Например старата престилка, която няма никаква друга функция освен просто да стои върху момичето и изобщо не може да я стопли.
Друг фактор за нейната сила, е че тя се налага да понася безмилостните минувачи, които я подминават и дори не я забелязват. Тя губи своите пантофи в снега като едната от тях я взима поредния безмилостен „човек”, който не се отличава от останалите с абсолютно нищо, но тя продължава да върви, без да се отказва. Студено ѝ е и краката ѝ са посинели от студа, но тя отново не се отказва, и въпреки че я е страх от баща ѝ, за мен тя е много смела. Смела, защото се осмелява да запали клечка, за да се стопли и нещо, което е много по-важно, тя се осмелява да мечтае. И въпреки че е незабележима за сивото ежедневие и обществото, тя всъщност е доста по-сияеща от всичко това взето заедно, точно защото мечтите я правят толкова ярка.
Тя запалва клечка само, за да се стопли, но всъщност получава нещо доста по-красиво. С първата запалена клечка идва нейната първа мечта, а с всяка следваща става все по-красиво и по-красиво. Мечтите й започват да се сипят една по една, докато не идва ред на най-красивата мечта, а именно отново да бъде с баба си, която ѝ била казвала, че когато една звезда падне значи някой в този момент умира. И сега идва ред и нейната звезда да падне.
И така в тази красива зимна нощ едно премръзнало и незабележимо момиченце с руса коса, стара престилка, множество вече изгорели кибритени клечки и с усмивка на уста сбъдва своята най-голяма мечта, а именно отново да бъде с баба си.
Красияна Камбурова 8б клас
