ДЕН НА ЧЕРНО МОРЕ

По случай Деня на Черно море, който се чества всяка година на 31 октомври, Габриел Димитров, ученик в ПГКПИ, реши да сподели своите емоции и впечатления, които любимото море създават у него. Вдъхновен от идеята за опитите да съхраним тази крехка екосистема, той написа стихотворение, което посвети на морето. Призивът на учениците от десетите класове, е да ценим високо географското ни положение, с излаза, който имаме на това топло море. Да не забравяме, че всички ние носим отговорност за опазване на природата и водните обекти като част от нея. С приемането на Стратегическия план за Черно море, страните, които го приемат, се задължават да опазват и възстановяват тази уникална природна система. „Най-сериозна заплаха за екосистемата на Черно море са замърсяването, свръхуловът на риба и неустойчивото развитие на крайбрежието“, се казва в документа. Всеки от нас може да допринесе за опазването му, като не оставяме боклуците си по плажа, събираме тези на другите, използваме по-малко найлонови и пластмасови опаковки, не изливаме мазнини и химикали в канализацията, пестим питейната вода и т.н. Да съхраним морето ни чисто и за следващите поколения!

Морето в моето сърце

Любимо наше Черно море, ти ме спечели,

дори и само веднъж да те види човек,

стига да останеш завинаги в мечтите му смели,

а шумът на вълните ти прозвучава в душата му с ек.

Даже студени твои води през октомври,

примамват ме тихо да дойда при тебе,

стоейки, заслушан в това, което говориш,

забравяйки всичко, дори за лошото време.

Загледан в теб,  не спирам да се възхищавам,

внезапно желание възниква да отплавам,

необятност синя, застинала  в сърцето,

усещам как то все ме тегли към морето.

От хиляди години си тук и ни посрещаш,

молиш се нас за мир горещо,

вдъхновяваш ни с нежност и с любов,

сочиш ни пътя и откликваш на всеки наш зов.

Всеки път щом зърна водите ти сини,

сърцето ми бие силно, дъхът ми секва,

тревогите ми умират, забравям за всички злини,

надежда всяка се възражда, силите ми се възвръщат,

раните в спомен се превръщат и топли чувства ме обгръщат.

 

Габриел Димитров,

ученик от XВ клас